Безсмъртие

октомври 9, 2009

„Тялото е тленно, душата е безсмъртна.“

Чували сте нещо от сорта поне сто пъти.

И същите хора, които го казват, се считат за много „духовно извисени“ и нематериалистични.

И, естествено, когато заявиш, че си убеден атеист, ги дразниш, защото им напомняш нещо.

Напомняш им, че са смъртни.

Напомняш им, това което така ревностно отричат, това, че всичко е материя и всичко съществува под една или друга форма от Големия взрив насам.

А те толкова се страхуват от това.

От мрака.

Самотата.

Нищото.

И, заслепени от своят страх, не осъзнават красотата на атеизма и материализма.

Всичко е материя и енергия, които просто менят формата си. Материята се превръща в енергия и обратното. Нищо не се губи.

Твоето съзнание не е нищо повече от съвкупност от неврони работещи заедно и обменящи информация едни с други.

И когато умреш, те престават да функционират.

Съзнанието е смъртно.

Душата е смъртна.

Но нещо от теб все пак остава.

Твоето тяло се разлага в земята. Става част от всичко.

Върху твоят гроб ще израстне трева.

Червеи ще се хранят с плътта ти.

Птици ще се хранят с червеите.

Смъртта е отъждествяване с всичко, сливане с огромният механизъм на Вселената.

Аз, ти, ние сме безсмъртни, защото такова нещо като „смърт“ не съществува.

Защото материята и енергията не се губят.

Ти си вечен.

Ти не съществуваш отделно от този свят, ти си част от него.

Приеми собствената си смърт и възкръсни чрез нея.

Пусни се по течението.

Усети величествената красота на Вселената.

Открий безсмъртието.

Advertisements

ХЕЙТ, vol.1

октомври 8, 2009

Боже, какъв кеф е да видиш хора, които се гордеят с това колко са прости.

А няма такава масова простотия, каквато когато почнат да се обсъждат музикалните вкусове.

Чалгари, които се тупат в гърдите, че са чалгари. ЕПИЧНО! Скрийте се бе! Това че сте прости и слушате пиянско-кръчмарска музика когато сте трезвени означава само колко сте зле, не какви „народни хора“ и пичове сте…

Метълчета, които псуват ъндърграунд феновете, че били позьори и се гордеят с факта, че слушат бездушни бълвочи… Абе, пичове, слушайте си там Pantera, Metallica, Machine Head и не знам си още кои и стойте далече от ИСТИНСКИЯ метъл като: Asphyx, Possessed, Massacra, Demigod и Incantation (човек трябва да е колкото се може по-информиран), ама стига с позьорщината и глупостите. Просто оставете на мира хората, които наистина се кефят на тази музика и просто си мълчете, когато ви кажат неприятната истина за любимите ви банди.

„Фенове на електронната музика“, които не са слушали Kraftwerk или Tangerine Dream… House?!?! TRANCE?!?! Мили боже! Тия ги слагам съвсееем малко по-нагоре от чалгарите. (Много от тях са И чалгари)

Хора, на които когато им пуснеш филмов саундтрак, се мръщят: „Стига с тая класика бе!“

Хора, които плюят чалгата и смятат рока за нещо кой знае колко възвишено. Рокът е пиянска и упадъчна музика. ТОЧКА. Спрете да наричате онези сълзливи баладки рок! Истинската рок музика е в удавилият се в собственото си повръщано Хендрикс, умрелият от свръхдоза психопат GG Allin, в Чарли Менсън (в случай, че питате – НЕ, НЯМА НИЩО ОБЩО С ВАШИЯ „БОГ“ Marylin, умрете!), в мазетата и тесните, задимени кръчми, в евтиния алкохол и леките жени. Струва ви се твърде брутално? Тогава стойте далеч и не се правете на „рокаджии“ и свръх-културни.

Наркомани и тревомани, които не са слушашали Pink Floyd.

И всички, които, четяйки това ме псуват.

Сигурно съм пропуснал някого, затова – чувствайте се напсувани.

Днес един приятел сподели как повече нямало да пуши трева защото последния път 2 часа размишлявал за това как всички ще умрем и следователно нищо няма значение.

Замислих се.

Размишлявам над този въпрос откакто станах на 13-14 и то без да употребявам ганджа или разни други „земни блага“.

Та,

това което правиш има значение само ако има кой да го оцени.

Когато подариш цветя на приятелката си, примерно, то влияе на някого (приятелката ти) по някакъв начин.

Сега,

имат ли значение тези цветя в по-голям мащаб?

Може би – тя ще каже на своите приятелки колко си алабала алабала и те ще си създадат представа за теб.

Има ли значение тяхното мнение за теб в по-голям мащаб?

Няма.

Поставяйки същият въпрос за всичко, което правим, с което се занимаваме, за което мечтаем – не, нищо няма значение. Дори космосът да е безкраен, с безброй вселени и алабала – той е само един и отново изниква въпросът – какъв е смисълът, след като няма обективна, външна оценка? Ако пък Вселената е един напълно затворен механизъм, отвъд който няма нищо – отново: какъв е смисълът? Няма един краен оценител, който да постави крайна оценка на всичко.

(Естествено, може да вярвате в Бог.

Бог обаче упорито отказва да съществува.

И не, въобще не са ми интересни „доказателствата“ и „философските ви разсъждения“ за нуждата от Бог.)

Тогава, ако се върнем в началото: „това което правиш има значение само ако има кой да го оцени“, излиза че единственият смисъл, който можеш да намериш е субективният, ограниченият, смъртният.

Действията ти имат значение само дотолкова, доколкото влияят на теб и на хората около теб. Имат значение само сега, тук, в моментната ситуация, която може да се окаже и по-дълга и да продължи и след смъртта ти, в зависимост от влиятелността на това, което правиш (но в крайна сметка ще има край – някакъв край).

Смисъл, в истинското значение на думата, няма.

Създаваме си го сами.