Вие сте боклуци

август 23, 2009

Следващият, който ме попита защо съм тъжен или дали съм щастлив от начина си на живот ще изяде една мазна псувня от мен.

Нямам приятели.

(След една кратка, жалка и безсмислена връзка) вече нямам приятелка.

Не съм общителен, нито пък интересен.

Не ходя на дискотека, не се „веселя“, не излизам сред хора.

И си ми е шибано добре.

Явно обаче другите не мислят така.

Явно има един калъп, в който трябва да се вкараш, един правилен начин на живот, извън който няма щастие, няма нищо истинско, няма нищо смислено.

Интересно колко толерантни са всички. Никой не отива при педерастът, за да му каже „Хей, ти не си нормален, нека ти помогна да станеш като нас“ или при негъра, за да му съчуства с това, че е черен в бяла държава. Но когато си избрал да се изолираш от останалите, да прекарваш времето си сам със себе си неминуемо ще се намери някой, който ще се опита „да ти помогне“, ще те покани на купон или ще ти каже „да се стегнеш“. И ще бъдеш смятан за най-нещастният човек на света, когато просто не ти пука за неща като социален живот и приятелство.

Кур за вашата толерантност.

Кур за начина ви на живот.

Болнейте

август 23, 2009

Авторът списващ този блог очевидно е скучен и необразован кретен, некомуникативен депресант, който не разбира от нищо и си мени мнението на всеки 5 минути, загубеняк, който не знае за какво говори и се опитва да привлече внимание със жалките си размисли, представляващи нищо повече от поредните псевдо-философски чекии.

Вече можете да бъдете спокойни.